Внимание! Продуктите, споменавани в публикациите, може да не са налични.
… Всичко започна миналия уикенд, когато най-сетне имах малко време да се зачета в една книга. Тази симпатична и много дзен по моите представи книжка, си я беше купил синът ми преди няколко години.
Това за интро, а сега по същество:
Аз не обичам да готвя. От 16 години съм майка и ми се налага да го правя – често по няколко пъти на ден. Изтезанието на дните ми е да измисля какво да ядем у дома… като това никак не означава, че не го правя, нито пък, че не държа на хубавата, здравословна храна. За семейството ни от 16 години всички баби, които имаме са се грижили редовно да получаваме домашни храни – от картофи до заешко, през всички плодове и така нататък. В момента запасите са изчерпани и почти всичко е от магазина.
Храним се с изключително малко на брой продукти, защото гледам да не ядем “вредно”. Готвим почти постоянно.
Каква е връзката между двете?
Благодарение на книгата за ХЮГА, реших да си дам втори шанс, да видя дали мога да пречупя ежедневното ми пребиваване в кухнята в приятно време.
И също ми е време да напълня една книга за рецепти!
Но няма да е със засукани такива, а с елементарни, ежедневни рецепти.
Ще ми е като малък помощник, който съдържа семейно, обикновено седмично меню, дори смятам да я допълня със списък за пазаруване… Ще е за децата ми разбира стова усилие.
За проекта ще ми помогнаха от магазин Кьоше, защото се оказа, че съм фен на красива посуда и това да се храним и сервирам в красиви съдове допринесе за тази ми амбиция!
И да, ще отбелязвам и хваля продукти, които харесвам, не само моите :)))
Ден 1:
Днешното меню е всъщност неделното ми:
- Закуска: плодове и баница.. напоследък всяка баница у нас се яде под припевите на Иво Димчев
- Обяд: Лазаня
- Вечеря: Бобец
- Самата книга за Хюга се оказа позитивно и доста приятно хюга: ) четиво.
Ден 2:
Браунито е празник у дома, получава ми се някак, не винаги успешно, но го хапват с удоволствие.
Съобразявам се с тинейджърската кожа и захарта никога не е бяла…
Плодовете у дома се хапват в промишлени количества. в някои моменти с е сещам за разговори с приятелки, които казват, че техните деца не ядяли такива неща…и веднага след това се сещам за майка ми и чашите с настъргана ябълка… и ми става едно мило. Често пъти поднасянето на храната и представянето и на децата са водещи за отношението и вкусовете им след това.
Като все пак всеки има право наистина да не харесва някаква храна.Вкъщи всеки има по нещо, което не яде и всички заедно имаме също неща, които не ядем 🙂 Сигурна съм, че всяко семейство има подобни изисквания:)) което прави приготвянето на храна за деня да изглежда като тетрис 🙂
Продължавам да не съм вдъхновена от готвенето, но пък ми е донякъде приятно, че снимайки храната я виждам по различен начин и съм някак си благодарна за това, което имам. Също е разведряващо да придавам смисъл на книгите за рецепти, които правим.
Един приятел се появи на вратата с прясна рибка {яко, а?} и донесе жесток див лефер и малко гъби. Разнообрази ми менюто, защото бях на мислила омлети за вечеря.
Вече имам пратени няколко идеи за ежедневни ястия, веднага използвах това за постните чушки, защото отдавана не бяхме хапвали ориз.
Разказите по снимка продължават! Ден трети!
Майка ми потрива доволно ръце някъде по южното ни черноморие, защото цяла седмица ще е в течение и ще разгадае парадигмата – какво точно ядът внуците ѝ и дали не ги оставям полугладни всеки ден, даже ми даде идея за тиквен десерт {вече взех тиквата}.
Тези сушени ябълки наистина са едно от най-хюга нещата, които могат да съществуват за мен. Тези ябълки са брани от едно селце в Родопите, казва се Джурково и се намира най-отгоре на бърчинката. Там имаме двор, където свекър ми прекарва летата и късните есенни дни. Ябълки ядем на корем, но те са толкова много, че той вечер сяда на едно столче и докато гледа телевизия, след цял ден работа, хваща едно малко ножче и почва да реже, за да изсуши ябълките за внучетата си…
Ние големите също се броим за хора и за това си вземаме по някое парче. Страхотен чипс е това!
О, кърпите! Толкова съм доволна, това са първите ми восъчни кърпи! Жестоки са! Без фолио живота е супер!
Има пиле…Поста днес е с вчерашната храна, та взех пиле и по стара традиция от едно пиле излизат 2 ястия -пилешка супа за душата и запеканка с гъби, броколи и пиле със сметана.
Супата съм я усъвършенствала…
Започвам да недоволствам колко ми е неуютна кухнята. Днес ще ходя да си купувам някои неща за повече #хюга
Но пък книгата за рецепти “Канатица” е много стилна със супичката 🙂
Ден 4
.. Само да не кажете, че снимките стават повече, а храната по-малко.
Да Ви представя нейно величество Закуската… която беше велика само около 10 минути … след нея обаче, този път остана спомен, тези снимки. Освен това тези бърканички-тутманик-содени питки бяха забъркани с брашноТО от лимец.
По принцип моя Awesome man меси хляб с квас, през ден. За това му е необходимо хубаво брашно. Имаме едни приятели, @zlatina naydenova, които живеят във едно великотърновско село и отглеждат различни култури, купуваме си от тях, защото ни се струва магично да имаш земя, да я обработваш, да береш каквото е поникнало и да прибираш реколта.
Стават си бързо, лесно и вкусно тези содени питки.
Бързичко и едно крехко телешко в тигана за обед… обичат направо от дъската да си го мезват моите домашни любимци 🙂
Плодовете отново са в прилично количество, смятам, а си намерих подходяща подвързия за романчето, което започвам.Чела съм го отдавна и сега пак ми се дочете Нюйорска трилогия от Пол Остър. Ей така за разнообразие.
Мисля, че четенето му ще ми е по-насърце от готвенето.
Още ми е мъка …
Ден 5
Да поговорим за подправките? Аз много трудно ползвам, не ги разпознаваем добре и се отнасям резервирано към тях. Все се притеснявам да не сложа много… но пък поне са ми супер яки с етикетите за подправки! Идеално подредени, стилни и всъщност се радвам, че съм успяла да направя полезен продукт. Децата с лекота ползват подправките така.
Доста жени споделиха с мен, че ги купуват със същата цел. А и това, че на български и могат да се разлепват и наместват без да се съсипят също е плюс. Допълнила съм комплект етикети за кухня и комплект етикети за надписване, за да има цялостна визия кухнята все пак!
Днес готвенето мина по-бързичко, направих телешкото с канела по рецептата на Сунай {нищо подобно на вкус от неговото}… Косматия тип от снимката е моята сянка в кухнята. Не изпуска нито едно мое движение. Да е сигурен, че не мамя и не по хапвам тайничко от него.
Вечерята бяха омлети с прясна салата с риба тон, царевичка и доматки…
Ден 6
Хюга фактора, който най-много ми харесва в кухнята определено е красивата посуда ???? жотвенето в ден шест ми се струва една идея по-леко от ден едно. Еволюирам, мили хора! Разнообразих се, промяната е разковничето изглежда!
Този сервиз с къщите го гледах няколко пъти в магазин Кьоше и най-накрая го прибрах у дома, да ни краси масата…приютих и една голяма бяла купа, защото става и за плодове.
По-малко, по-малко се събира, но трябва предварително да си огледал и с концепция да се действа!
Закуската ни е хрупкави кроасанчета от любимата пекарна.
За обяд, една проста леща… и малко домашно суджуче и кашкавал, за да не е съвсем голо. Чудя се дали все пак дали все пак да запиша тези рецепти/меню в книгата за рецепти Шевица?О, да искам да покажа торбичките за пазар, които вече 2 години шием и вече са доста стабилни от първите и вършат страхотна работа. Аз пазарувам по-повече и главно плодове и зеленчуци. Големите чанти за пазар са ясни, но кошмара ми е като вляза в супермаркет или на пазара с безбройните малки пликчета, в които ти мерят всеки плод и зеленчук! Добре, че си имам тези! Обожавам ги!
Вечерята бе любезно осигурена от Сунай, който след като възпях в предишния пост, ми донесе хубава сьомга и скариди.
How cool is that?!
Хюга ли е ???
Ден 7
Всичко е по-хюга, когато е споделено! Ето защо днес уикендското ми готвене, като че ли беше най-хубавото от цялата седмица!
Закуската беше в 11 часа, овесени ядки с плодове. {Елина НЕ яде овесени ядки… и за това яде гранола}л
Ха-ха!
След малко им направих едни бързи спагети, отново всеки ги обича различно… т.е. Елина ги яде с лютеница. Приготвихме едно тесто, оставихме го да се охлади… Не на топка – първо беше пирамида, после куб. {познайте кой}. Обичам си го много това мое щуро дъщериче!
Тя избра да съхраним рецептите в две книги – една за нея и една за брат й, но двете трябва да са различни – нейната да бъде книга за рецепти Гъдел. Да, тя я кръсти така, преди се казваше Дудъл…
Звездите трябваше да не са перфектни. Такова ѝ беше настроението. Но пък станаха много вкусни. Вечерята е моята класика… ЗАПЕКАНКА, който я е хапвал веднъж я споменава цял живот! И подготвих една закуска за резерв в най-красивия съд на цялата земя!!! Моята любима ръчно изработена, жълта, глинена, италианска, купена от магазин Кьоше, ужасно удобна и симпатична тавичко-купа! Напълних я със тиквен сладкиш по гръцки.
В крайна сметка целта на това упражнение беше да свърша нещо полезно и да синтезирам лесно меню, което да бъде удобно и като списък за пазаруване! Него можете да запазите от тук: